Резултатите от PISA 2022 са едни от най-тревожните и най-ниските, откакто България участва в програмата. И макар тенденцията да е валидна за цяла Европа и свързана ефектът на COVID върху образованието, това не променя фактът, че делът на функционално неграмотните 15-годишни ученици в областите четивна грамотност и математика вече надхвърля 50% и поставя страната ни на последно място сред държавите в ЕС по математика и на предпоследно по четивна грамотност и природни науки.

Малко предистория…

Половината от българските ученици нямат умения като аналитично и критическо мислене, правене на логически взаимовръзки, четене с разбиране, осмисляне на събития, аргументиране, решаване на ежедневни проблеми. България е сред държавите с най-големи образователни неравенства в света – постиженията на учениците зависят от финансовото състояние на родителите им, от мястото, където живеят, от вида училище, в което учат. 

Това са коментарите и изводите, които всяко следващо PISA изследване споделя. Медии и родителите притеснено споделят черните статистики в следващите една – две седмици и след това всичко продължава по същия начин и водейки до още по-пагубни резултати.

Липсата на национална стратегия и план за образование, както и недостатъчната ангажираност на медиите и родителите, са сериозни пропуски, които възпрепятстват развитието на ефективна образователна система. Особено тревожен е фактът, че вниманието се насочва към проблемите в образованието едва когато децата достигнат 15-16 годишна възраст, вместо да се фокусира върху ранната възраст (6-9 години), когато проблемите могат да бъдат по-ефективно адресирани.

Истински трагичното в цялата ситуация е, че решението е под носа ни. Запитан за причините, които водят до толкова ниските резултатите на PISA, ChatGPT връща следните отговори:

Дълго време финансирането и заплатите бяха коментирани като основен проблем за изоставащата ни образование – към днешна дата това не е така. Минималната основна заплата за старши учителите и старши възпитателите от август 2023 е 1763 лв. (приета със задна дата от началото на годината), а за главните учители и главните възпитатели – 1831 лв. Директорите ще получават най-малко 2082 лв. основно възнаграждение, а заместник-директорите – 1926 лв.

При все това, мотивацията за модернизация на образованието остава нулево. Не на учителите, на системата.

Децата продължават да наизустяват и предават уроци от учебниците вмето да работят по проекти. Класните стаи продължават да насърчават самостоятелната работа на учениците, подреждайки ги на модерни и излъскани нови чинове, но не и предлагайки им интерактивни и гъвкави класни стаи. По време на родителските срещи коментираме „заплахата от ChatGPT“, а не модерните технологии, а в учебниците по география продължават да учат за източниците на лигнитни въглища, вместо бъдещето, което ни предлага космоса.

И не, няма оправдание за това. Не и докато петте неравителствени организации в страната, които печелят международно признание постоянно за усилията и проектите си се опитват как да се справят сами с финансирането и изпълнението на своите проекти, най-вече разчитайки на спонсорство и подкрепа от бизнеса. Докато може и колкото може.

Фондация „Дигиталните деца“ се финансира изцяло с лични средства и фондове. И това продължава близо 10 години. И докато регионалните образователни институции коментират как всички НПО в сектора са „разглезени“, цитатът е верен, защото търсят държавна подкрепа, „трябва да си спомняме по-често примера на братя Георгиеви, които са финансирали с лични средства изграждането на Софийския университет“.  Затварям цитата и оставям изводите за вас.

Възможна ли е промяната?

Образованието е социален ангажимент на държавата, който изисква непрекъснато внимание, инвестиции и иновации, за да се гарантира, че всички граждани имат равен достъп до качествено образование, което отговаря на съвременните изисквания и подготвя индивидите за успешно участие в динамично променящия се свят.

При нас, както и „Заедно в Час“ коментираха, 22 години чакаме знак за промяна.

В едно работещо общество, където данъците не „изтичат“ в чекмеджета с кюлчета, те са финансовият инструмент, който осигурява поддържането и развитието на образователната система, включително заплати на учителите, подобрения в учебната инфраструктура и инвестиции в нови образователни технологии и методики.

На този етап, в България учители няма – математически желаещите да заемат свободните работни места в училищата са по-малко. Проблем, за който се говори от години и който сме коментирали неведнъж, още по време на конференциите DigitalKidZ. За съжаление, когато няма желаещи да заемат отворените позиции, директорите не смеят да имат изисквания към онези, което заемат поста си .. не е ясно, ако си тръгнат, кой ще дойде на тяхно място.

Тази математика се допълва от една друга – има университети, студенти няма. Това от своя страна хвърли ректорите в „бясна надпревара“ да приласкават с обещания за високи заплати и да вземат и хора с тройки на изпитите, с едната надежда, че ще „вържат“ финансирането на университета, който управляват.

Така добавената стойност на висшето образование постепено се измести от „придобиване на знания и умения“ в претенции и изисквания за висока заплата. Без интерес или ангажимент за добавената стойност. И не, не става дума за учителите – в любимата ми Финландия техните заплати са едни от най-високите в страната и така е редно, става дума за отношението към образованието и очакванията от него.

Ученето през целия живот е максима, която върви ръка за ръка с информационните общества и дигиталната революция. Адаптация, допълнителни курсове, нови инструменти и умения, които да обогатят и актуализират уменията на учителите и директорите не просто влияят върху качеството на преподаването и управленските умения, те влияят върху ценностите на децата, които биват обучавани.

Ако не сте се занимавали с образование, никога няма да повярвате, че Финландия се е превърнала в любима „туристическа дестинация“ на заетите в него. И така вече над 20 години. За съжаление това не е донесла така мечтаната промяна, както е видно от PISA 2022.

И на фона на всичко това, в България има стотици директори и учители, които промент средата и света около себе си, иска ни се да можехме да разкажем историите и опита им, защото са вълшебни. Хора, които променят средата не само в собствения си град, но и целия регион.

Понякога e само един човек, понякога е цял един колектив, които  променят среда и вдъхновяват хората да не емигрират, а да изберат децата им да учат в кварталното училище. Можем да споделим десетки истории, в които хора сменят адресната си регистрация или пътуват през целия град, за да учат децата им в класа на конкретен учител. Същите онези деца, които израстват с вярата, че учител е призвание, а не професия.

И да, тези същите „вдъхновители“ на местните общности най-много да бъдат поканени на някоя национална конференция, за да облекат костюм и да говорят гордо за „добрия пример“ и мечтите си. После, подлъгани, отново биват захвърляни в ъгъла и оставени сами да се борят със системата. Сами да намерят финансиране и да реновират училищата и стаите си, сами да закупуват оборудване и сами да наемат специалисти от бизнеса, които да ги обучат и подкрепят. И пак ще ги наречем късметлии, защото са минали между капките и не са били порицани и наказани за тази си дързост.

Ще кажете „не е възможно“. Ще ви отговорим – това е самата истина.

„Вдъхновителите“ са заклеймени като твърде „алтернативни“ и модерни, защото „нарушават правилата“. Кои правила?! Онези, които направиха България и образованието ѝ за смях пред целия свят?!

Ако не сте се занимавали в образование, никога няма да повярвате на тези истории. За съжаление са истина. Виждали сме ги. Плакали сме и сме ги живели със своите вдъхновители. Чувствали сме се безсилни и обезверени. Също като тях. Не ги обвиняваме, че накрая се отказват!

Промяната на образованието ни започва с промяна на мисленето

Нужно е обединение и искреност. Искреност за проблемите, с които се борим. Искреност, за да ги назовен с истинските им имена. Нужно е учителите, родителите, държавата и бизнеса да се обединят. Не проформа и по време на PR акции, а наистина и отдадено. За бъдещето на нашите деца. Така, както го правят във Финландия.

Образованието е кауза. Учителите и директорите могат да се възползват от коучинг и менторство със същата сила и давност, както ръководните мениджъри в бизнеса.

Съществуващите стимули за професионално развитие на учителите и директорите често са неадекватни. Качеството на тяхната работа рядко се отразява на кариерното им развитие, а оценяването на тяхната работа не винаги следва обективни стандарти.

Oколо 90% от новоназначените учители в България напускат професията в рамките на първите три години.

Учебните програми не отговарят на разнообразните нужди на учениците и изискванията на съвременния свят, като не фокусират върху развитието на критичното мислене и приложимите умения. Те продължават да насърчават запаметяването на материала, вместо да се стремят към практическото му приложение в живота.

За да се подобрят резултатите, е необходима истинска промяна в учебните програми – не само в съдържанието, но и в подхода и философията на обучение.

Освен това, трябва да се преосмисли структурата на образователната система и ранното профилиране на учениците. Примери от страни като Естония и Полша показват, че по-късното профилиране води до по-добри образователни резултати. В България обаче ранното селектиране и голямата инвестиция на родителите в частни уроци затвърждават неравностойното качество на образованието.

Какво показват резултатите на PISA?

Да започнем с това, че PISA не е тест, който учениците правят. PISA е сложен инструмент, който оценява в каква степен българската образователна система е успяла да подготви младите хора за прилагане на знанията си в реалния живот. Задачите в PISA са свързани с реални житейски ситуации, където учениците трябва да демонстрират ключови умения, важни за XXI век. В последният тест, PISA 2022 беше актуализирано мястото, което математиката има в развиващия се свят, воден от технологичната революция. Това постави на фокус способността на учениците да разбират онези области на изчислителното мислене, които са част от математическата грамотност, например способността да разсъждават логично и да представят аргументи по честен и убедителен начин.

България има и много малък дял ученици, които стигат до най-високите нива на умения – само 2% по четивна грамотност, 3% по математика и 1% по природни науки и това я превръща в рядко изключение – страната ни е една от десетте държави в цялото изследване, в които разликата в постиженията на учениците се обяснява с различията между училищата.

С други думи, ако детето не учи в някое от т.нар. „елитни училища“, вероятността да поучи качествено образование намаляват рязко.

За сравнение, Финландия се гордее с това, че „всички училища са равни“ и няма по-добри или по-елитни измежду всички тях.

PISA показва, че сегашните 15-годишни са с една учебна година по-назад от 15-годишните през 2012г. 

„Никога не бих участвала в митинг против войната, но ако има демонстрация за мира – поканете ме“ – майка Тереза

Тази мисъл винаги е ръководила дейността ни през годините – не да критикуваме публично проблемите на образователната система, а да работим систематично и упорито за разрешаването им. Истината е, че е много трудно.

Трудно би било на който и да е учител, директор, НПО или доброволец да промени системата, ако липсва воля и негативните резултати и грешка са просто повод за споделяне на поредните гневни статуси във Facebook.

Време е за промяна. Истинска, същностна, дълбочинна. Време е да погледнем в бъдещето и да планираме стратегически. Време е да обърнем внимание на подготовката на учителите в университета. И квалификационните им програми след това. Време е да подкрепим „белите лястовици“ и да им дадем възможност да споделят своя опит и да се превърнат в ментори на останалите учители.

Време е бизнеса и образованието да си подадат ръка и директорите да започнат да управляват своите училища като търговски дружества, с ясни планове, цели и измерители за успех. Коучингът, бизнес консултациите, маркетингът и стратегическото планиране не са дейности запазени само за корпоративния свят. Време е да сменим философията и подходите на преподаване в класните стаи и да започнем да развиване умения, а не знания. Време е да започнем да възпитаваме у момичетата и дъщерите си интерес към технологии, за да не бъдат математическите гимназии запазена територи за момчета. Време е предприемаческото мислене и работа върху проекти и реални проблеми да не бъде инициатива на НПО организации и доброволци, а начин на мислене и светоусещане в класните стаи.

Само тогава имаме ШАНС да промени резултати на PISA и може би след 10 години българските деца наистина да имат бъдеще. А с това и местнияt бизнес в държавата.

И още една любима мисъл, с която искаме да завършим.

„Колко ще ни струва реформата на здравната система: да не правим нищо ще ни струва повече!“ –  Лен Николос, 29 март 2009 г. в своя лекция за лекция за American College of Cardiology относно американската здравна система.

Образователни Продукти от Серията DigitalKidZ