Доброволчеството е тема, която все по-често ще бъде коментирана, когато засягаме възпитанието на подрастващите.
Според една от теориите за 7-годишните цикли, от 0 до 7 годишна възраст у децата трябва да се възпитава поведението в социума – етика, морал, комуникационни умения, от 7 до 14 годишна възраст се „възпитава“ общата култура, хобита и интереси у едно дете и е важно децата да посещават максимално много извънкласни дейности, а от 14 до 21-годишна възраст се възпитава отношението към парите, работата и кариерата.
Ето защо поканихме партньорите ни от „Международна Награда на херцога на Единбург – България“, за да разкажат малко повече за доброволчеството сред младежите и за програмата за личностно развитие, създадена преди почти 60 години в Англия, оперираща днес в над 140 държави.
Не е задължително доброволчеството да се случва в НПО, по време на бедствия и аварии или поради конкретен повод и случка. То се случва навсякъде, по всяко време, там където има нужда и желание.
В Наградата младежите от цялата страна доброволстват или служат в ползва на обществото като например помагат във ветеринарни клиники, пишат домашни с по-малките си съученици, ходят регулярно в приют за животни, учат свои връстници на теми в сферата на сексуално образование, помагат за боядисването на детската градина и кампании, поддържат сайтове, пишат статии, цепят дърва, почистват улиците от сняг през зимата и какво ли още не!
Защо е важно подрастващите да бъдат насърчавани да го правят?
- Важна е осъзнатостта на младежите, които доброволстват. Те имат точно определена цел, постоянни са в усилията си да я постигнат (отделят минимум по един час на седмица за това);
- Това, което правят със сигурност прави света около тях минимум една идея по-добър, смислен и устойчив;
- Не са сами!
Обикновено когато говорим за доброволчество изтъкваме нещата, които другите получават, промените които се случват, положителния резултат от усилията и труда ни.
А какви са ползите за доброволеца или доброТвореца, както го наричат в Наградата? УЧЕНЕТО НЕ СЕ СЛУЧВА САМО В КЛАСНИТЕ СТАИ. Ето няколко от Наградата и младежите в нея.
Хари от Козлодуй, който доброволства във ветеринарна клиника вече месеци, сериозно се замисля дали пък ветеринарството не е неговото нещо. Мисли да се пробва. Кога Хари, щеше да разбере това, ако не бе ходил да разхожда кучета и да храни котките, да участва в интервенциите и операциите в клиниката?
Габи, помага на кампанията „Подари ми история“ след като създателят и се оказва в доста трудна и патова ситуация, в която е получил твърде много записи, но не може да ги обработи и да продължи с промотирането на каузата. Той е почти сляп. Габи се учи да прави аудио монтажи и използва социалните медии, за да помогне с популяризирането.
Гери от Девин, пък помага в местния център за деца със затруднения, да учат, да си пишат домашните, да четат. Когато говорих с Гери по телефона и я попитах кое в Наградата и е било най-интересно и приятно, без дори да се замисли, тя сподели че именно доброволчеството и общуването с двете момиченца, за които е отговаряла. „Научих се на търпение и постоянство“ ми каза Гери.
Доброволчеството е в правенето. В нещоправенето. И магията се случва именно тогава, когато се прави! Нито преди това, нито след това, а точно в момента на правенето! Тогава, понякога дори неосъзнато, пламва онази искрица на доброто в нас, тази, с която сме били родени, но е чакала някой да и даде глътка въздух, за да запламти и стопли душата ни. И знаете ли какво, тя не стопля само нашата душа. Тя стопля и душите на много други хора.
Доброволчеството е като прегръдката. И при двете както единият, така и другият, даряват от своята енергия, топлина, знания. Освен това точно както при прегръдката, когато прегърнеш някого, чувството на споделеност, съпричастност и любов е взаимно и ти си вземаш точно толкова, колкото си дал (понякога дори повече). Така е и при доброволчеството: вземаш най-малко толкова, колкото си дал!
И за да не е само говорене, а и малко практика, защото най-добре човек учи, правейки нещата, бих искала да ви предизвикам.
Подарете прегръдка на хората, които стоят около вас, тук и сега! Така не само и на практика ще усетите частица от доброволчеството още днес!
Материалът се позовава на лекцията на Любомира Велчева, изпълнителен директор на Фондация „Международна Награда на херцога на Единбург – България“, която тя изнесе по време на третото издание на форума Digital KidZ, посветен на родителството и възпитанието на децата.
