DigitalKidZ: Блог

26
окт.

Милена Манова за хиперактивността при децата

Милена Манова е сертифициран психотерапевт и обучител по позитивна и детска психотерапия.Хонуруван преподавател в СУ ”Св. Климент Охридски” и управител на Институт по позитивна психотерапия, гр. София. Автор на книгата „Хиперактивното дете” и съавтор на „Терапевтични приказки за деца и родители”. Майка на две деца.

На 07 ноември в зала 3 на НДК в рамките на третото издание на Digital KidZ, Милена Манова ще изнесе лекция на тема: Позитивно родителство за активни деца. Какво е различното в хиперактивните деца и могат ли разликите де се окажат ресурс? Как да направим прехода от отчаяние и безпомощност към управление и баланс? Лекцията интегрира предложения и стратегии за по-добро разбиране и общуване с децата. Днес разговаряме повече по темата.

– Кой е по-вероятно да е хиперактивен – момчетата и момичетата?

Терминът синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност/СДВХ/ обединява разнородни симптоми. Проучванията на детската популация доказват наличието на симптоматиката в широко вариращи граници от 4 – 12 %. Генерално би могло да се приеме, че процентното съотношение е 9.2 % за момчетета и около 2.9% за момичетата.

Повечето момичета са диагностицирани като преобладаващи с разстройства във вниманието, а не с доминанта в моторната активност. За момчетата проблемите се групират около дейността и интензитета на поведенческите прояви. Те се описват като неспокойни, непрестанно движещи се, с неутолимо любопитство към света, с демонстрация на опозиционно поведение.

– Каква е симптоматиката на едно хиперактивно дете и къде всъщност е границата между активно и хиперактивно дете?

СДВХ може да се определи като невробиологично и поведенческо нарушение, характеризиращо се с дефицит на вниманието и слаб самоконтрол, с или без хиперактивност, което води до несправяне с училищните и социални изисквания към детето. Засяга основните сфери на функциониране на детето.

За да се говори за хиперактивно дете, е необходимо да са налице устойчиви поведенчески критерии в различни ситуации/ у дома, в училище, в игрите/. Не е достатъчно само родителят да прецени, че детето е буйно, тъй като родителите са подвластни на социалното сравнение и често са с нереалистични и илюзорни представи за детското развитие и норма на поведение.

Необходимо е също така да има ранни индикации за хиперактивност или импулсивност, но като правило диагностиката се извършва във възрастта 5-8 години. Би трябвало да са налице не само вариации във вниманието, което по правило е неустойчиво и дефицитно в детството, а да има зле модулирано поведение и импулсивни прояви. Заниженият контрол над поведението, а не дефицитът на внимание, е белегът, който отличава тези деца от всички други. Децата са непредсказуеми, не се вслушват в желанията на възрастните и са трудно управляеми. За слаба регулация на импулсите говорим, когато децата:

  • трудно изчакват реда си в групова ситуация;
  • отговарят на въпросите, преди да са зададени докрай;
  • прекъсват другите, без да се съобразяват;
  • играят шумно, бурно и лесно се афектират по време на игра.
  • приказливи, раздразнителни и лесно обидчиви са;
  • не разсъждават за последствията, предпочитат да действат;
  • забравят инструкциите, не се подчиняват.

За тези деца има по-голяма вероятност да страдат от съпътстващи медицински, поведенчески, емоционални и учебни трудности. Обикновено имат затруднения в ученето и в комуникацията с връстници. Репутацията им в училище е негативна. Поведението им изглежда като противопоставящо се и предизвикателно. Възможно е да се наблюдава тревожност и депресия.

Бих искала да кажа, че диагностиката на това нарушение се поставя от невролог или детски психиатър, потвърждава се от детски психолог. Спекулации и преждевременно поставени квалификации на детето са нежелателни. За наличие на синдром на дефицит на внимание с или без хиперактивност може да се говори, ако симптоматиката се потвърждава при различни обстоятелства в структурирана и игрова среда, ако продължава повече от шест месеца и ако децата покриват професионалните параметри за разстройство на поведението.

Проучванията показват, че със зрелостта на мозъка в тийнейджърска възраст 60% от децата губят етикета си. При част от тях проблемите се модифицират в зрелия живот, но остават в социално – психологически аспект.

– Как да се справим с хиперактивното дете?

Стратегиите за справяне са в няколко насоки: структура; окуражаване и поощрения; управление на емоциите и импулсите. Като начало трябва да се преосмисли организацията на времето и създаването на рутина. Нужен е ясен дневен разчет, понякога дори до пунктуалност. Много важна е промяната в отношението към детето.

Родителите на деца със СДВХ концентрират вниманието си върху критиките и недостатъците на детето. Те живеят с представата какво би трябвало да е доброто и послушно дете и как се разминава с вижданията им за тяхното собствено. Фокусът трябва да се насочи към способностите на детето и зоните му на справяне.

Позитивното родителско отношение означава да погледнем на детето цялостно, във всичките му аспекти на съществуване, както и да имаме знания за етепите на детското развитие и за границите на нормалното поведение. Окуражаването и подкрепата са силни инструменти за успешно родителство, към които децата са особено реактивни.

Поощренията са насочени към действията на детето, като се набляга върху усилията и успеха. Ефективно е да се комуникира с детето чрез сътрудничество, а не чрез критика, менторство и наказания. Включването на учителите чрез позитивен социален обмен, е добър подход.

– Кога трябва да потърсим помощ?

Помощ се търси при безпомощност. Когато родителите установят, че старите правила не са ефективни, а те са изморени от поставянето на забрани и санкции. Трудно е родителите да запазят самоуважението си и любовта към детето. Когато крясъците, безплодните молби и императивите надделеят над взаимното разбиране, потърсете помощ.

– Има ли взаимовръзка между технологиите и хиперактивността?

Няма пряка връзка. Технологиите могат да подпомагат утилитарно: за структурирането на времето чрез календар, аларми, програми. Както при всички деца, времето, прекарано пред компютъра или телефона трябва да е редуцирано и съобразено с възрастта. Да не се превръща в преобладаващо удоволствие или награда.

– Повдигни завесата, какво ще споделиш на сцената на Digital KidZ след няколко дни?

Ще говорим за ефективни родителски стратегии. Новото родителство предполага познание, различно от досегашното, което е изградено на дисциплина и подчинение. Ще говорим за партниране между родител – дете. Ще се опитам да отразя другата перспектива към децата със СДВХ, в която различията са ресурс, а не проблем за разрешаване.