DigitalKidZ: Блог

4
Дек.

Любомира Велчева: Липсва ясна национална политика за доброволчество сред младежите

Любомира Велчева е изпълнителен директор на Фондация „Международна наградата на херцога на Единбург – България„, водеща програма за личностно развитие, разпространена в над 140 държави по цял свят. Част е от фондацията от самото начало на учредяването и. Като изпълнителен директор на програмата в България, основната и роля е да утвърди и мултиплицира Наградата в България като програма, която помага на младежите да преоткрият себе си, да си поставят личностни цели и с помощта на опитен наставник и постоянството си, да ги постигат.

Завършва „Публична администрация“, но професионално се развива в сферата на Човешките ресурси, където има повече от 4 години опит в подбора, обучението, развитието и администрацията на персонал, в голяма международна компания.

Доброволец и обучител е в още няколко неправителствени организации. Интересите и са свързани с развитието и утвърждаването на неформалното учене като инструмент за развитие на млади, осъзнати и (и)дейни хора.

Обича природата и още повече планината. В свободното време обича да сътворява интересни и красиви неща с ръцете си като оригами и бижута. Обича да снима и да пише. Мечтае да остави повече от колкото е намерила!

Любомира беше лектор на третото издание на Digital KidZ, посветено на родителството и говори за „Добротворчеството сред младежите“, вижте какво сподели още по темата в интервюто по-долу.

  • Доброволчеството сред младежите в световен мащаб се радва на значителна популярност, какви са тенденциите в България?

Нека първо дефинираме двете понятия: Според Европейската комисия, младеж е всеки който е на възраст 15-24. В България, според Националната Стратегията за младежта 2010-2020 понятието влиза в същите възрастови граници и се определя като: „Основна характеристика на младежката общност в България през последните 20 години е нейната динамична промяна. Хората, които се характеризират като младежи, формираха своите основни ценности в периода на преход от тоталитарна към демократична, от затворена към пазарно ориентирана система. Като най-характерна черта сред младите се очертава стремежът към независимост и самореализация – подчертан стремеж към самостоятелни решения и индивидуален подход към живота. Изследванията показват, че докато психологическата независимост на младия човек у нас силно нараства, то много по-силна е неговата социална и икономическа зависимост от родителското семейство.“

Доброволчеството, пък има доста и понякога леко разминаващи се определения. И все пак, без да искам да твърдя, че това е най-адекватното и правилно, аз бих го определила като: форма на труд, нещоправене в полза на общността, който не предполага заплащане, и който се упражнява по собствена воля и желание.

Ако погледнем думата от етимологична гледна точка, това е „Форма на добра воля“! Воля да се сътворява нещо добро в ползва на природата, хората, общността, света. Добра воля, в която колкото даваш от себе и труда си толкова и получаваш – удовлетворение, развиваш нови умения, общуваш с нови и интересни хора!

Много обичам да сравнявам доброволчеството с прегръдката. Когато прегръщаш някого, както той/тя получава топлината, съпричастността и онова прекрасно чувство, точно толкова от тях получаваш и ти – прегръщащия.

В началото на тази година бе направен поредният опит да се приеме закон за доброволчеството в България. Целта бе той да го регламентира от една страна, а от друга да бъде стимул и улеснителен режим за хората (включително тези, които попадат под определението младежи) които имат нагласи към доброволчеството да упражняват такова. Въпреки дискусиите, инициативите и желанието на гражданския сектор в тази насока, закона така и не влезе за разглеждане от отговорните законодателни органи.

За голямо съжаление, когато говорим за младежи в България, няма много и достатъчно адекватно проучване, което да е хем с национално покритие, хем да е по доказала се методология. Когато го комбинираме с доброволчество, нещата стават още по – трудни за представяне в цифри. Преди да се запитаме „Защо?“ ето малко цифри, които са от пред повече от 5 години и не смея да твърдя, че те са същите към настоящия момент.

Първото национално проучване за младежко доброволчество е на Фондация „Помощ за благотворителност в България“ от далечната вече 2010 г. Там данните сочат, че на всеки 50 младежи, трима полагат доброволен труд. За сравнение данните в Европа за същия период са, че всеки 3 на 100 младежи доброволстват.

Ще си позволя да цитирам и едно проучване на Фондация „Национален Алианс за работа с доброволци“ от 2013, което изследва нагласите към доброволчесвото в България. Според него „На въпроса „Има ли сред вашите близки и познати хора, които са полагали доброволен труд?” резултатите показват, че във всички категории населени места над 70% от анкетираните познават хора, които полагат или са полагали доброволен труд“. Това проучване обаче е за нагласи, не мисля че представя отговор на въпроса какви са реалните данни.

От опита ни в програмата за личностно развитие„Международната награда на херцога на Единбург“, един от елементите на която е и доброволчеството е, че голяма част от младите хора в България знаят какво е Доброволчество. Много от тях (предимно тези в по-големите градове) са били част от доброволчески инициативи. Не малка част не са намирали повод и мотив да се включат в такова. Има и такива, за които понятието доброволчество се свързва само с това да се помага, когато има национални бедствия и аварии.

Изводите: ниска информираност, липса на национална политика в тази насока, липса на структурирана рамка, която да предразполага и улеснява процеса и не малко други.

Кой е отговорен: Ами много просто – НИЕ! Ако ние не се погрижим да променим нагласите, отношението и цифрите в тази област, то тогава кой? Начините: да говорим повече за Доброволчеството, да даваме пример и не на последно място да не спираме да вярваме в силата, ефекта и неоспоримите ползи на ДоброТворчеството!

  • Запознати ли са младежите в България със значението на думата “доброволец” и какво е адекватното й обяснение за едно дигитално дете?

Както вече споделих понятието доброволец е спрягано в доста и различни аспекти. Младежите в България най-често чуват за първи път за Доброволчество от медиите, приятели, познати, рядко от семейството. За съжаление опитът ни в Наградата показва, че има и не малко младежи, които чуват за първи път думата доброволчество когато влизат в програмата. Това обаче се променя и покрай Наградата вече имаме младежи, които доброволстват активно и постоянно: помагат на по малки свои съученици, посещават регулярно старчески домове, помагат във ветеринарни клиники, превеждат, почистват, подреждат стари архиви и още много много друг!

Как аз бих обяснила доброволчеството на дигиталните деца днес: НещоПравене, което помага, сътворява и ти дава точно толкова, колкото ти дадеш!

  • Ако трябва да опишете дигиталните деца с три думи, кои ще бъдат те?

„Учещи от въздуха!“

  • А кои три думи описват родителите на дигиталните деца?

Отговорни, обичащи, общуващи!

  • Каква е личната Ви мисия с участието в третото издание на Digital KidZ?

Винаги когато темата за ученето е водеща, за мен е радост, удовлетворение и лична мисия да бъда част, съпричастна и участваща в процеса. За мен Digital KidZ е платформа, която предполага учене на много нива. От една страна хора, които искат да продължават да учат и да се развиват, от друга представяща новите тенденции и начини на учене и не на последно място, непретендираща за титла или ранг, а кауза, която е кауза!