Вече трета година честваме 24 януари като Международния ден на образованието, по инициатива на ООН, в чест на ролята на образованието в мира и развитието на земята.
„Образованието е най-мощното средство, което трябва да доведе до значителни подобрения в здравеопазването, да стимулира икономическия растеж и да разгърне потенциала и иновациите, от които се нуждаем, за да изградим по-устойчиви и устойчиви общества“ – казва Одре Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО, в посланието си за Деня. „Няма да можем да прекъснем цикъла на бедността, да смекчим измененията на климата, да се адаптираме към технологичната революция, да не говорим за постигането на равенство между половете, без амбициозен политически ангажимент за всеобщо образование.“
Достъпът до качествено образование присъства и в Глобалните цели на ООН, заложени изцяло в мисията и стратегията за развитие и на Фондация “Дигиталните деца”. В тях е записано, че следва:
- Да се гарантира до 2030 година, че всички момичета и момчета завършват безплатно, справедливо и качествено основно и средно образование, водещо до подходящи и ефективни резултати от обучението.
- Да се гарантира до 2030 година, че всички момичета и момчета имат достъп до качествено развитие, грижи и предучилищно образование в ранната детска възраст, за да са готови за началното образование.
- Осигуряване до 2030 година на равен достъп за всички жени и мъже до финансово достъпно и качествено техническо, професионално и висше образоване, включително университетско такова.
- Значително увеличаване до 2030 година на броя на младежите и възрастните, които имат подходящи умения, в това число технически и професионални такива, за трудова заетост, работни места с достойни условия на труд и предприемачество.
- Премахване до 2030 година на неравенството между половете в образованието и осигуряване на равен достъп до всички равнища на образование и професионално обучение за хората в уязвимо положение, включително лицата с увреждания, коренното население и децата в уязвимо положение.
- Да се гарантира до 2030 година, че всички млади хора и значителна част от възрастното население, както мъже, така и жени, придобиват езикова и математическа грамотност.
- Да се гарантира до 2030 година, че всички учещи придобиват знанията и уменията, необходими за насърчаване на устойчивото развитие, включително (наред с другото) чрез преподаване на знания за устойчивото развитие и устойчив начин на живот, правата на човека, равенството между половете, насърчаване на култура на мир и ненасилие, глобално гражданство, разбиране и оценяване на културното многообразие и приноса на културата за устойчиво развитие.
- Изграждане и модернизиране на учебни заведения, ориентирани и приспособени за децата, хората с увреждания и лицата, уязвими като пол, които осигуряват за всички безопасна, приобщаваща и ползотворна учебна среда без агресия и насилие.
- Значително увеличаване до 2020 година броя на отпусканите в световен план стипендии за студенти от развиващите се страни, по-специално най-слабо развитите страни, малките островни развиващи се държави и страните в Африка – за записване във висши учебни заведения в развитите страни и други развиващи се страни, включително в програми за професионално обучение, информационни и комуникационни технологии, технически, инженерни и научни специалности.
- Значително увеличаване до 2030 година на броя на квалифицираните учители, включително посредством международно сътрудничество за подготовка на учители в развиващите се страни.
Можете да разгледате пълни списък с Глобални цели поставени от ООН ТУК.
Какви са предизвикателствата, пред които е изправено българското образование?
- 13,8% са учениците напуснали училище преждевременно през 2016г по данни на Европейската комисия през 2016 – целта е този процент да бъде свален до 11%. Преждевременното напускане на училище е пречка за икономическия растеж и заетостта. То затруднява производителността и конкурентоспособността и допринася за бедността и социалното изключване.
- Общообразователните учлища в България са 1955, в тях преподават 50 800 учители – от тях едва 2400 са на възраст под 30 години или това са под 5%
- Традиционно българските резултати от оценяването в Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) демонстрират функционалната неграмотност на учениците, което означава, че учениците не са в състояние да използват наученото в реални житейски ситуации.
- В България 15-годишните ученици са на по-ниско от средното за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ниво по четене, математика и природни науки. 47% от българските ученици са под минимално ниво на владеене на четивна грамотност, а резултатът по природни науки се е понижил значително.
*Данни от ОИСР/PISA и НСИ за 2018 г.
В допълнение на негативните статистики по-горе, COVID-19 допълнително утежни ситуацията. По данни на ЮНЕСКО над 800 000 000 ученици и студенти или повече от половината от всички ученици в света изпитват сериозни смущения в обучението – в 31 държави училищата са напълно затворени, в 48 други времето на часовете е намалено. От началото на пандемията всички образователни институции в света са напълно затворени за средно 3,5 месеца, докато на някои места тази цифра достига 5,5 месеца, което означава загуба през по-голямата част от учебната година, се казва в изявлението.
