Колкото и любов да съществува в отношенията между родител и дете, връзката им често бива изпълнена с препятствия и бариери в общуването, които променят важността си в процеса на порастване на детето. Това, разбира се, са съвсем нормални неща, които правилно интерпретирани и контролирани могат да не създават толкова големи проблеми.

Доста често в ежедневието ни като родители се налага да повишим тон, за да ни чуе отсрещната страна и това до някъде е най-лесният начин да контролираме ситуацията. И няма как да е по друг начин, след като обещанията, молбите, а дори и заплахите, вече не вършат работа.

Проблемът обаче е, че виковете към децата реално не им помагат да се съсредоточат върху това, което искаме да направят. Естественият им защитен механизъм е да се „настроят“ към крясъците. В първичната си реакция, децата могат да върнат високият тон или дори да започнат да се смеят в отговор, но това в никакъв случай не означава, че те възприемат нашето послание. Виковете в общуването могат да предизвикат симптоми на тревожност или да доведат до усвояване на отрицателно поведение у детето, който след това да бъде изключително труден за прекъсване.

За да научим децата си да слушат от първия път, в който се обръщаме към тях, трябва да им помогнем в създаването на навик да обръщат внимание на това, което им казваме. Част от това начинание е начинът, по който общуваме с тях.

Ето и няколко стратегии, ако искате да намалите виковете у дома и да насърчите децата си да слушат и да ви сътрудничат:

  • Поставяйте граници от рано – Понякога се страхуваме, че при поставянето на подобно условие ще последват сълзи, протести и конфликти, затова и избягваме такива действия от наша страна. Такава практика води до разочарования и възмущение. Наша е отговорността да определим срокове от рано, за да можем да елиминираме евентуално възникнал проблем, който отново би довел до крясъци.
  • Спазвайте ограниченията, които поставяте и не забравяйте да валидирате чувства – Поддържането на граници помага на децата да се научат да се доверяват на нашето ръководство. Ние не можем да променим чувствата на децата си, но можем да ги разбираме и да бъдем съпричастни в емоцията им. Това обаче не означава, че трябва да се отричаме от позициите си, защото само така малчуганите ще се научат какво означава отговорност.
  • Споделяйте очакванията си – Когато показваме ясно и навреме какви са нашите очаквания спрямо детето, то усвоява начина, по който общуваме с него и започва да възприема тези очаквания като свои.
  • Задавайте въпроси, които приканват към сътрудничество – По този начин мотивираме детето да поема отговорност, чувствайки се достатъчно способно и компетентно в дадена област.
  • Свържете се с детето си преди да му възлагате задачи – Децата са по-склонни да слушат и изпълняват задачи когато се обръщаме към тях със спокоен тон и най-вече сме застанали лице в лице с тях. Присъствието ни прави молбата ни по-значима и това предразполага малчуганите към изпълнението ѝ.

Мисия на DigitalKidZ е промяна в образователната методология и възпитанието на съвременните деца, за да бъдат превърнати информационните и комуникационни технологии в „ключов лост“ за по-ефективно учене, за креативно мислене, за иновативно и ангажирано поведение при решаване на сложни проблеми, за достъп до по-широки и по-актуални знания – всички основни ключови компетенции на 21 век.

В нашия клуб използваме обучителни методи за развитие на познания, методи, влияещи върху нагласите, методи, подпомагащи изясняването на ценности, като и методи, развиващи уменията.

Прилагането на обучителната ни програма и методология изисква групови форми на обучение или групови обучителни дейности, защото принадлежността към определена група е основна характеристика на нашия начин на живот и защото груповата форма позволява да се постигнат обучителни условия, доближаващи се до реалните, но в относително “защитена” среда.