Измина малко повече от година от началото на инициативата DigitalKidZ, а само след 7 седмици е четвъртото издание на конференцията и работилниците за деца.

Водени от амбицията си да разширим мащаба, лекторите, темите и разнообразието от активности, които ще променят живота на децата ни в унисон с технологичната (р)еволюция в образованието миналата седмица, по покана на Фондация „Америка за България“, отпътувахме за Лондон към най-голямото събитие, посветено на TechEdu – BETT.

Усещането да си редом до световните величия в областта на образованието и да осъзнаваш потенциала на собствената си държава е несравнимо. Обещаваме ви всичко, което сме подготвили и планираме през 2016г да ви накара да повярвате в същото и да ви даде правилните инструменти, за да подкрепите децата си да разперят криле и да полетят – без значение от мащаба на страната, в която са родени и без оглед на предизвикателствата, които познаваме.

В Англия научихме, че в зависимост от своята възраст децата задават между 140 и 390 въпроса на ден и единствено от нас зависи колко любопитни и отворени към света ще пораснат.

Научихме още, че когато родителите, в допълнение усилията на учителите, са ангажирани също с образователния процес на децата си и подкрепят техните усилия – резултатите могат да бъдат изумителни.

Насладихме се на цяла поредица от лекции, които обсъждаха волята на геймификацията в образователния процес и как Minecraft, „блоковото програмиране“ на роботи или това на Raspberry PI и BBC Micro:bit възпитава наука чрез опит. Всички ученици от 7 клас в Англия ще програмират на BBC Micro:bit като част от образователната им програма и усилията на министерството да повиши уменията им в STEM – математика и природни науки.

„Отдавна вече не говорим за употребата на технологиите в образованието – за нас те са като електричеството у дома, включваме лампата и не се замисляме дори. Технологиите са навсякъде, те са част от живота ни и най-естественото нещо на света е да бъдат интегрирани в образованието на децата ни.“

Това вероятно беше най-запомнящият се цитат за нас от BETT 2016, който илюстрира разликата в мисленето, образованието и мащаба на България спрямо останалия свят.

Опитът ни от DigitalKidZ  показва, че ние все още не сме осъзнали “технологичната революция” и нуждата да се адаптираме към нея. Докато световни конференции разискват кои са тенденциите, актуалните и най-нови онлайн и дигитални инструменти за образование, водеща тема при нас е “как да предпазим децата ОТ интернет”, “до каква възраст да ограничим достъпът им до компютъра” и “забраната на телефоните в училище”.

Министърът на образованието на Франция сподели как страната й инвестира в технологии и електронно обучение, „не само защото французите обичат революциите, а защото технологичната революция е най-голямата, на която човечеството някога е било свидетел и никой от нас не може да я пренебрегне.“

Виртуалната реалност“ като инструмент за преподаване и социалните мрежи като естествено предпочитан канал за комуникация сред младежите и подрастващите беше сред актуалните теми, а Сугата Митра разказа за умението на децата да учат сами, ако бъдат поставени в самоорганизирани среди за обучение, черпейки образователни ресурси и менторство от облака. Вижте лекцията му по темата в TED.

Съвети за учители и родители:

  • Проучете възможностите да използвате “виртуалната реалност” като инструмент за преподаване – гарантираме ви, че до няколко години тя ще бъде част ежедневието ви;
  • Социалните мрежи и блоговете са се превърнали в естествен инструмент на комуникация между децата и младежите днес – парадоксално е образователната система да ги отрича и ограничава, вместо да ги интегрира в образователния процес и комуникация;
  • Важно е да се осъзнае, че не броят на устройствата в класната стая, а тяхната ефективна употреба е това, което следва да бъде цел, когато разглеждаме взаимовръзката „обучение – технологии“;
  • Необходима е промяна в педагогическия модел на преподаване – от наизустяване на теорията към проектно-ориентирано обучение. Няколко пъти по време на BETT беше споделено, че „обучаваме химици, а не хора, които разбират химията“, както и че най-голямата грешка, която можем да направим е да „възпитаваме децата на бъдещето с познания и компетенции, необходими им в миналото“;
  • Внедряването на технологиите в образованието не следва да бъде самоцел и е напълно безсмислено, ако няма ясен план и стратегия за тяхното приложение и допълване на образователните компетенции.
  • Началният курс на обучение категорично не е „твърде рано“ за придобиване на технологични компетенции, тъкмо напротив – обучението следва да започне още в първи клас чрез “блоково програмиране” (на роботи) и постепенно да бъдат добавени допълнителни програмни езици;
  • Програмиране и технически умения не е равносилно на програмист.