Докато подготвяхме програмата за третото издание на Digital KidZ, посветено на родителството, попаднахме на разказа на една американска майка, която открива някои изненадващи родителски практики, когато се мести да живее в Берлин. Вижте историята й и нейните първи впечатления от сблъсъка си с този различен подход при възпитаването на подрастващите.

„Когато за първи път отидох на детска площадка в Берлин, откачих. Всички немски родители се бяха скупчили на едно място, пиеха кафе, без да обръщат внимание децата си, които висяха на дървен дракон на 20 фута от пясъчника. Къде беше обезопасителната настилка?

„Achtung! Nein!“, виках на моя лош немски, но, и децата, и родителите просто ме игнорираха.

Противно на стереотипите, повечето немски родители, които срещнах не бяха строги. Те ценяха независимостта и отговорността. Родителите в парка всъщност не пренебрегваха децата си, а им вярваха. Берлин не се нуждае от движение „за свободно родителство“, защото то е нормата.

Ето няколко изненадващи неща, които берлинските родители правят:

Не насилват развитието на четивните умения

В детската градина не наблягат на придобиването на академични умения в най-ранна детска възраст. В действителност, учителите и другите родители ме отказаха да уча своите деца да четат. Казаха ми, че това било специално умение, което децата научавали заедно, когато тръгнат на училище. Детската градина била време за игри и социални контакти.

Но дори и в първи клас на четенето и на писането не се наблягаше усилено. Времето за обучение беше половин ден прекъсвано от две (две!) междучасия на открито. Но не мислете, че този спокоен подход означава лошо качество на образованието – според оценка от страна на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за 2012 г. 15-годишните ученици от Германия се представят доста над средното международно ниво, когато става дума за четене, математика и естествени науки, докато техните по-натоварени американски връстници изостават.

Насърчават децата да играят с огън

Достигнах до това наблюдение, когато моята второкласничка се прибра от училище развълнувана за проекта си за огъня. Можех ли да я оставя да запали свещи и да прави експерименти с кибрит? Заедно запалихме свещите и изгорихме безопасно разни неща. Беше страхотно. Но все още тя беше единственото дете, чиято майка не позволява да пуска фойерверки на Нова година.

Позволяват на децата да ходят почти навсякъде сами

Повечето деца ходят на училище и из кварталите си сами, без родители. Някои взимат сами и метрото. Немските родители са загрижени за сигурността на децата си, разбира се, но се фокусират върху уличното движение, а не върху отвличанията.

Фактите изглеждат на страната на германците. Отвличанията от непознат са изключително редки – 115 в цяла Америка според последното проучване. И да се разхождат без родителски надзор или да са „независимо мобилни“, както се изразяват учените, е добре за децата.

Празнуват, когато училището започва

Една берлинска приятелка ми каза, че трите най-важни събития в живота на човек са:

  • Einschulung (започването на първи клас),
  • Jugendweihe (светска церемония за преминаването от детството към юношеството) и
  • Сватбеният ден.

В Берлин Einschulung е голям празник в училището (в събота!). Всяко дете получава Zuckertute – гигантски конус, в който има всичко от моливи до часовници и бонбони. По-късно през деня следва и второ парти със семейството и приятелите. Децата очакват Einschulung с нетърпение в продължение на години. Този празник е знак за сериозната промяна в живота им и целта му е да предизвика ентусиазъм към ученето.

Jugendweihe се празнува, когато детето навърши 14 години. И отново има специално парти, подаръци, гости, за да се отбележи следващата фаза от порастването.

Извеждат децата навън всеки ден

Германската поговорка гласи: „не съществува лошо време, има само неподходящи дрехи“.

Стоенето сред природата е изключително важно за немците и се потвърждава дори от двете съставни части на думата Kindergarten (детска градина).

В Берлин има голям брой детски площадки. Без значение колко студено и сиво е навън, а в Берлин става доста студено, родителите обличат стабилно децата си и ги водят в парка или ги изпращат сами.

Което ме връща към дървения дракон – откакто се преместих в Берлин, се опитвам да приема някои от възгледите на немците за възпитаването на децата, и 8-годишното ми дете вече се е качвало навсякъде по дракона. Но все още се колебая дали да ѝ позволя да се движи из нашия доста градски квартал сама.

Вървя напред стъпка по стъпка. Позволих ѝ да ходи до пекарната, която е съвсем близо, сама. Когато го стори за първи път, се върна сияеща и гордо ми подаде покупките си.

Реших да не ѝ казвам, че американската ѝ майка беше през цялото време на балкона и я наблюдаваше.

Ако искате да научите повече за децата и как технологиите променят не само тяхното детство, но и нас самите и все още не сте намерили баланса, не пропускайте да запазите своето място за Digital KidZ на 07 ноември в зала 3 на НДК. Билетите вече са в продажба: