DigitalKidZ: Блог

17
февр.

Въображението на Зед

Изминали бяха само няколко дни от първия учебен ден на Зед, но него все още го тормозеше една мисъл: „Защо си нямам таблет и смартфон както всички останали в училище?“. През последните три дни той не спираше да си задава този въпрос и често питаше родителите си по темата, но те твърдо отказваха да му купят подобно дигитално устройство, защото все още беше много малък. Зед не се възприемаше като дете, той беше на мнение, че щом е тръгнал на училище, вече е достатъчно голям и може да му се има доверие. Лошото беше, че родителите му дори не искаха да чуят за това, те твърдо отхвърляха молбата му и бързо приключваха темата.

Един ден, докато мъчителната мисъл отново преминаваше през главата му, Зед реши, че не може да продължава по този начин и трябва да намери начин да промени нещата. Той напълно осъзнаваше как не може да порасне изведнъж, затова пък прецени, че може да придобие компетенциите на големите чрез знание. Но как да се случи и това? Беше виждал от баща си, че когато не знае нещо, просто пита някакъв си Гогал или Гъгъл или Гугъл, който живее в компютъра му, но детето нямаше достъп до него. Затова пък му хрумна, че може да намери отговора на въпроса си в старата библиотека на дядо му. Зед се научи да чете още когато беше на пет, а от една година насам дори беше забравил какво е това сричане, така че дебелите книги не го плашеха въобще.

Когато влезе в библиотеката, момчето се настани на удобното кресло и започна с поглед да разглежда цветните корици на многобройните стари книги. Вниманието му бе привлечено от най-дебелата сред тях, на която със златни букви беше изписано „Въображение“, но пък тя беше разположена на най-високия рафт от всички. Зед се покатери на библиотечната стълбичка, протегна колкото можеше по-високо двете си ръце и с пръстчета почти докосна кориците на книгата, напъна се още малко и със сетни сили успя да я вземе в ръцете си. Разбира се, тя тежеше и това му костваше още усилия докато я постави на креслото. След като мисията му премина успешно, детето седна на земята, разтвори кориците и изморено забучи глава в остарелите и страници. Историята, която започна да чете, беше толкова обаятелна, че в комбинация с умората, момчето се унесе  и заспа на пода на библиотеката. В един момент странни звуци от почукване по врата разсъниха сънливите му уши. Преди да се изправи той се заслуша, за да разбере от къде идва чукането. Колкото и странно да му се струваше, той усещаше звуците под себе си, затова прилепи ухото си до пода и чу непознати гласове, които го приканваха да отвори вратата..

Разберете как продължава вълшебната приказка за Зед и изживейте приключенията му с вашето дете в новата игра DigitalKidZ Imagination, развиваща емоционалната и т.нар. “множествена интелигентност” на децата, балансирайки работата на лявото и дясното им мозъчно полукълбо. ПОРЪЧАЙ