DigitalKidZ: Блог

13
сеп.

Отговорността да отглеждаш и обучаваш децата на дигиталната епоха

Вече всички сме наясно колко богат източник на информация може да бъде Интернет и в същото време колко хиляди опасности се крият в това необятно онлайн пространство. Колкото повече разбираме проблемите му, толкова по-отговорни сме към децата си и тяхната безопасност. Осъзнавайки уязвимостта им, ние сме тези, които трябва да ги образоват и напътстват в дигиталното приключение на настоящата ни действителност.

„Днешните деца са „дигитални“, защото не познават света преди технологиите. Те имат своя онлайн идентичност още преди да се родят, когато родителите им се похвалят в социалните мрежи, че очакват рожба. Децата правят първата си регистрация в социалните мрежи още на 8-9 години. Над 80% от тях лъжат за възрастта си онлайн, за да получат достъп до забранено за тях съдържание. Това налага осъвременяване на методите на тяхното възпитание и образование. Като отговорни родители и общество е важно да изградим у децата си киберхигиена от най-ранна възраст. Интернет е навсякъде. Децата трябва да бъдат учени как да го използват безопасно и отговорно.“ коментира темата Ивелина Атанасова, председател на Фондация „Дигиталните деца“, в септемврийското издание на списание Vagabond.

Разбира се, за да правят адекватни избори в мрежата, а и извън нея, децата ни трябва да са емоционално съзрели, което също е наша основна отговорност като родители. Емоционалната интелигентност е умение, което се изгражда с времето и ни помага да разграничим емоциите си от действията, които ни реализират като пълноценни личности.

„В DigitalKidZ: Училище с „отворен код“ вярваме, че преди да изградим дигиталната грамотност на децата и да им дадем достъп до Интернет, следва да сме изградили силни и устойчиви личности, които имат ясни ценности, познават своите желания и граници и умеят да ги отстояват. Само тогава те ще бъдат устойчиви на потенциалните киберпрестъпления и заплахи в мрежата. Емоционалната интелигентност включва уменията да мислят критично, да казват „не“, да мислят в перспектива и да отстояват себе си. Ние учим учителите, родителите и децата как това да стане факт.“ допълва Ивелина Атанасова пред медията.

Изключително важно е родителите и учителите да обединят усилията си в процеса по образоване и отглеждане на дигитално дете и да осъзнаят необходимостта от повишаване на личните си дигитални компетенции. Напълно логично е да се констатира, че колкото по-дигитално грамотни са преподавателите в училищните институции, толкова повече те ще използват тези си умения в класната стая, което от своя страна ще стимулира силното усещане за осъзнато цифрово гражданство в технологичната революция на 21-ви век у техните ученици. Да бъдеш осъзнат цифров гражданин означава да разбираш и прилагаш подходящо и отговорно използването на Интернет и технологиите. Дигиталната грамотност не настоява учителите да станат експерти, но изисква те да разбират дигиталните инструменти, които могат да отключат техния по-дълбок потенциал за преподаване.

Например, диференциацията при преподаването в класната стая също е от съществено значение за удовлетворяване нуждите на всички обучаващи се, но отнема много време, най-вече за новите учители. Използването на технологиите, особено когато се прилагат креативно и правилно, може да помогне за смекчаване на тези различия, каквито се наблюдават в настоящите аналогови класни стаи. Учителите могат да водят часовете си под формата на лекция, докато илюстрации визуализират материала на някое дигитално устройство. По този начин визуално ориентираните ученици ще се съсредоточават върху изображенията, а аудиално  ориентираните ще слушат и ще си водят записки за по-късен преглед на материала у дома. Този тип работа дава възможност на учителите да предоставят на учениците си в следващ етап избор в работата, която създават под формата на проекти, видеа, подкасти, написана история и всевъзможни други видове. Разбира се, необходима е поне базова цифрова грамотност на преподавателя, за да определя стандартите и границите на този вид диференциация в класната стая, а от своя страна учениците трябва да са емоционално подготвени от своите родители, за да възприемат тези иновативни и индивидуално насочени модели на преподаване.

Този затворен кръг на взаимопомощ между учителите и родителите не е просто тенденция, заформяща се благодарение на световната дигитализацията. Това е процес необходим на обществото ни, за да се състои то от отговорни и осъзнати личности, готови да посрещнат бъдещетото си развитие в един по-късен етап, а не просто да живеят изолирани от случващото се по света, заради липсата на базисните качества на 21-ви век.