DigitalKidZ: Блог

19
апр.

Образователният експерт Грант Лихман в специално интервю за DigitalKidZ

Грант Лихман е от онези хора, които цял живот се стремят да постигнат позитивната и най-вече ефективна промяна в обществото. Научен сътрудник, стратег, визионер, бизнес консултант, социален предприемач – може да бъде разпознат във всеки един от посочените термини, но той най-вече възприема себе си като образователен изследовател, търсещ иновативните практики в системата. Какво го мотивира да предприеме пътуване из цяла Америка и в рамките на 89 дни да обиколи 64 училища, които да изследва и след това да напише бестселъра #EdJourney, разказва експертът в специално интервю за DigitalKidZ..

  1. Здравейте, Грант! Нека започнем нашето интервю с малко повече информация относно причините, които ви провокираха да стартирате вашето приключение в търсене на промяна в образователната система, което от своя страна завършва с написването на бестселъра #EdJourney.

Още в началото на 90-те години много преподаватели усещаха бързите темпове, с които светът около нас се променяше – политически, икономически, социално, екологично и най-вече технологично – и въпреки това, училищата и образователна система като цяло продължаваха да функционират по същия начин, по който и преди 100 години. Тогава осъзнахме, че се нуждаем от нов постиндустриален модел на преподаване, който да подготвя децата  за случващото се в информационната ера и за бъдеще по-малко познато и по-трудно предсказуемо от настоящето. Високотехнологичните иновации в бизнеса и останалите сектори изключително много помогнаха в провокирането на иновативно мислене у кадрите на образователната система, които стигнаха до момент, в който търсеха иновации, но нямаха ясна представа как би трябвало да изглеждат те. Кадрите се разделяха на два типа – такива, които добре познават иновацията и такива, които са истински добри преподаватели, но много малък процент от двете групи се отличаваше и с двете характеристики. В този момент аз имах уменията да запълня дупката между групите. Тогава изпитах нуждата да разбера как изглеждат добрите иновативни практики в преподаването, какво работи и какво не до толкова и всичко това трябваше да се случи на място.

  1. Какви бяха основните предизвикателства, с които се сблъскахте по време на тези 89 дни, пътувайки между 64 различни училища, разпръснати из цяла Америка?

Основното ми предизвикателство, разбира се, беше продължителността на пътуването и ежедневната логистика, с която трябваше да се сблъскам в този период. Трябваше да търся хотели, в които да отседна, да избирам най-бързите маршрути, по които да се движа, за да стигна на време за срещите с преподавателите и куп други неща в реално време. След всяка среща поддържах архив в блога си и записвах видеа с впечатленията си от дългите дни, изкарани из  различните училища, а трябваше да намирам време и да поспя, за да бъда свеж за новите предизвикателства на утрешния ден. Първите 10 дни на това пътуване бяха изключително критични за мен и не вярвах, че ще успея да живея с това темпо още дълго, но по естествен начин се приспособих към рутината и тогава започнах да усещам всичко това като съвсем нормално ежедневие за мен.

  1. До какъв извод стигнахте след като завършихте своето пътуване – учениците или учителите имаха по-голяма нужда от промяна?

Още преди пътуването си аз вярвах, че учителите са тези, които по-силно се нуждаят от промяна, защото за тях е по-трудно тя да настъпи – децата са по-адаптивни към промени. Колкото по-малки са децата, толкова по-лесно възприемат промяната. В повечето части на Америка, сигурен съм, че това се отнася и за останалите страни, малките ученици са нетърпеливи да опознаят дълбините на знанието, което не са научили от възрастните около тях. Поради тази причина те очакват от учителите си да бъдат хората, които ще им дадат знанието и разбират процеса едностранно. За учителите се отнася същото. Образователните системи по цял свят се нуждаят от освежаване, в което учителите се отдръпват от дълго възприемания образ на авторитети и позволяват на учениците да участват активно в образователния процес. Това ще се случи, когато преподавателите придобият необходим сет от нови педагогически компетенции, които да им помагат в така иновативния процес.

  1. А кои бяха основните проблеми, които се нуждаеха от незабавна промяна?

Първо искам да започна с това, че аз разглеждам проблемите като възможности под прикритие. Проблемите не са лошо нещо – веднъж когато идентифицираме такъв, имаме прекрасната възможност чрез иновация да добавим допълнителна стойност към цялата система. И би било несправедливо да кажа, че всички училища имат едни и същи проблеми и предизвикателства, с които да се справят чрез иновация или промяна. Всички училища се различават от останалите, не просто защото не обучават едни и същи ученици и в тях работят различни преподаватели, а защото предлагат специфични решения за бъдещите цели на семействата и техните деца. Ако трябва да се върна на това кое е нещото, което търпи незабавна промяна, това са оперативните процеси в образователната система. Както вече споменах на децата се преподава изключително статично и до ден днешен, по същия начин, по който техните предци са били обучавани. Строго разграничаване на времето и пространството, стриктно рамкиране на изучаваните предмети и силно изразено йерархично лидерство. По този начин образователната система се е превърнала в операционна система, която възпроизвежда едни и същи механични действия. Много училища осъзнават, че този метод е изключително неадекватен в настоящето и ежедневно се опитват да се справят с него. Това от една страна е много добре, защото останалите институции не трябва да завъртат колелото отново, а просто да приложат модела в техните училища.

  1. Как мислите – има ли универсален начин за промяна на образователните системи по цял свят? Смятате ли , че културните различия влияят на преподаването и възприемането на информация от учениците?

Аз съм на мнение, че е абсолютно безсмислено някой да вярва, че има един универсален начин за промяна. Предизвикателствата, пред които са изправени учениците в заможните квартали на Лондон, бедните градски части на Америка или София, селските райони на Българи – всички те са коренно различни едно от друго. Промяната трябва да се наблюдава в много вариации, от които семействата да могат да избират, защото в информационната ера, в която живеем, ние никога няма (или поне никога не бива) да се върнем към универсалния начин на мислене. Благодарение на глобализацията и достъпа до информация нашите деца ще общуват помежду си без значение локацията, времето или националността. Борбата с тази тенденция е чиста загуба на ресурси. Училищата трябва да бъдат лидерите в подпомагането на децата да се свързват и да разбират хора от други култури докато се научат да зачитат ценностите и културите различия на собствената си нация или място.

  1. И за финал – как смятате, че трябва да стартира една устойчива промяна?

Моят отговор се крие в стълбичка на училищните иновации, състояща се от 8 елемента, които трябва да бъдат извършени, за да настъпи промяна. Разбира се, не е необходимо те да бъдат следвани в линейна прогресия, но първите две задължително трябва да присъстват: Лидерсто и Визия

Първо, традиционно училищата имат вертикална йерархия, и ако лидерите най-горе не демонстрират на всички, че промяната е необходима и търсена, никой друг няма да поеме  инициативата. Също така лидерите трябва да поемат публичния ангажимент да демонстрират, че промяната не просто е позволена, тя е очаквана от всички други в образователната система.

Второ,  училищата трябва да притежават обща визия за бъдещето, която не трябва да бъде разработена само от един човек или малка общност от хора. Тя трябва да представлява цялостен процес, който да позволява на заинтересованите страни – учители, ученици, родители, администрация, членове на общности – да мислят и изразяват своите мечти с възможно най-малко ограничения. Само когато позволим различното, тогава перспективите пред нас ще се отворят и ще разберем от какво реално имат нужда потребителите на образователната система.

След като тези два елемента са налице, тогава ще можем да започнем процеса на промяна по начин, който е ефикасен, ефективен, с богато въображение, систематичен и най-вече устойчив.

Грант Лихтман пред TED talks